About the Installation
Video games are a medium that today is, in terms of stories, old and rich enough to become a powerful narrator. The installation “The videogames of our lives” aspires to tell a story that started writing itself in Bulgaria in the early 70’s and continues to develop today. It is a story that is forged at the intersection of the Bulgarian society with all its socio-economic specificities, the global rise of technologies and the gaming culture, and its skewed version in Bulgaria, following its local peculiarities and unique details.
The installation is in an early-alpha stage*, drawing inspiration from the cycles of software product development. As such, it currently features only one of the six decades it aims to explore and present - the 90s. While it is difficult to be objective and not miss on anything important, the team felt that rebuilding a children’s and a living room of an average major city household in the 90s is best suited as a stage for the story. In the 90s TV consoles and computers started slowly finding themselves in the homes of Bulgarians.
The project is a part of Goodgame Bulgaria’s activities, where we channel our passion for video games and imaginary worlds to make the one we live in better.
The initial idea is by Martin Kadinov, an entrepreneur and founder of Goodgame Bulgaria, and is developed by the teams at Goodgame Bulgaria and TDB Play. Following the traditions of game development, it is an inclusive process and its final form will be a product of hundreds of people who contribute with their ideas, stories and special moments.
*Early-Alpha Stage: Featuring the 90s Decade Interactive Household Reconnection.
За Инсталацията
Що се отнася до разказването на истории, видеоигрите са медия, която към днешна дата е достатъчно развита, за да се превърне в самият разказвач.
Инсталацията „The videogames of our lives“ цели да разкаже история, която започва да се пише в България в началото на 70-те години и продължава да се развива и до днес. Това е история, написана на пресечната точка между българското общество с всичките му социално-икономически особености, глобалния възход на технологиите и гейминг културата и нейния специфичен български вариант, повлиян от местните културни особености и детайли.
Инсталацията е в ранен алфа етап*, вдъхновен от етапите на разработка на софтуерни продукти. Затова в момента тя представя само едно от шестте десетилетия, които си поставя за цел да изследва и презентира, а именно 90-те години на миналия век. Макар да е трудно да бъдем обективни и да не пропуснем нещо важно, екипът прецени, че пресъздаването на детска стая и хол от дома на едно средностатистическо семейство в голям български град през 90-те години е най-подходящата сцена за тази история. Именно през 90-те телевизионните конзоли и компютрите започват бавно да намират място в домовете на българите.
Проектът е част от дейностите на Goodgame Bulgaria, където насочваме страстта си към видеоигрите и въображаемите светове, за да направим света, в който живеем, по-добър.
Първоначалната идея е на Мартин Кадинов, предприемач и основател на Goodgame Bulgaria, а проектът се развива от екипите на Goodgame Bulgaria и TDB Play.
Следвайки традициите на гейм разработката, процесът е приобщаващ и крайната форма на проекта ще бъде резултат от приноса на стотици хора, които споделят своите идеи, истории и специални моменти.
*Ранен алфа етап: Включващ интерактивно пресъздаване на българския бит и гейминг през 90-те години.
Software Release Life Cycle
Жизнен цикъл на разработка
Pre-Alpha
Development Releases
Nightly Builds
Alpha
90s Household Stage
Current Stage
Beta
Feature Complete
Testing
RC
Release Candidate
Gamma / Delta
RTM
Release To Manufacturing
& Marketing
GA
General
Availability
Gold
Production &
Live Release
The Alpha Team
Екипът, който работи по алфа версията
-
Мартин Кадинов / Martin Kadinov
-
арх. Мариана Kадинова / arch. Mariana Kadinova
(която като дете е споделяла същото двуетажно легло)
-
Яна Криспин / Yana Krispin
-
Йордан Анастасов / Jordan Anastasov
-
Борислав Милотинов / Borislav Milotinov
-
Александър Бондов / Alexander Bondov
-
Радослав Дачев / Radoslav Dachev
-
Тодор Миролесков / Todor Miroleskov
-
Валентин Янков – Картача / Valentin Yankov - kartacha
-
Янко Влахов / Yanko Vlahov
Children’s Room
The majority of 90s kids in Bulgaria were first introduced to video games through the Famiclone systems - unlicensed copies of Famicom (Japan) known as NES (in the west). Their entire hardware (CPU, PPU, audio) is contained within a single microchip, soldered to the circuit board and covered with epoxy resin in order to cut costs. Terms like “video game” and “console” were not widely used yet. Both the console and its games were known as “TV games”.
A lot of Famiclones were sold throughout the years in Bulgaria with Ending-Man BS-500 AS (more well known as Terminator 2) being arguably the most popular one. Consoles were not restricted to tech stores, you could easily buy one from the flea market as well. They were dirt cheap compared to fifth-generation consoles (Nintendo 64, PlayStation etc.), yet still somewhat pricey considering the low wages in Bulgaria.
Games were distributed via small rectangular cartridges similar to Japanese Famicom ones. Aside from widely distributed European titles like “Super Mario Bros”, “Duck Hunt”, “Contra” and “Battle City”, the local market saw illegal copies like “Target: Renegade” (distributed as “Double Dragon IV”), “Jackie Chan's Action Kung Fu” (distributed as “Kung Fu Mario”), translated Japanese exclusives like “Nekketsu Kakutō Densetsu” (distributed as “Hero Fighter”) and “Mitsume ga Tōru” (distributed as “Three-Eyed Story”), SNES ports like “Earthworm Jim 3” and “Aladdin”, and unlicensed games like “Titenic” (later released as “Harry’s Legend”).
Famiclones are remembered for their “999999 in 1” cartridges. They did not in fact contain one million games each—it was usually around 10 to 20 distinct games with repeating titles, swapped colour palettes, or shifted level orders.
These 8-bit consoles became a household name in Bulgaria during the 90s. In our children’s room, you can play some of these classic games!
Детска Стая
Повечето български деца на 90-те откриват света на видеоигрите чрез Famiclone системите – неофициални версии на Nintendo Famicom (Япония), позната като NES в САЩ и Европа. За драстично намаляване на разходите, целият хардуер (CPU, PPU, аудио) бива събран в един-единствен микрочип, монтиран директно върху платката и покрит с черна епоксидна смола (т.нар. "капка"). Термините “видеоигра” и “конзола” все още не са навлезли широко и са наричани просто “телевизионни игри”.
На родния пазар излизат множество клонинги на Famicom, като един от най-популярните е Ending-Man BS-500 AS (по-познат като Terminator 2). Конзолите се продават навсякъде (от магазини за техника, до открити пазари) и са на изключително достъпни цени спрямо петото поколение конзоли.
Игрите са разпространявани на малки правоъгълни дискети. Освен известни заглавия като „Super Mario Bros“, „Duck Hunt“ („патките“), „Contra“ и „Battle City“ („танкчетата“), дискетите съдържат нелегални копия като „Target: Renegade” (разпространявана като „Double Dragon IV”), „Jackie Chan's Action Kung Fu“ (разпространявана като „Kung Fu Mario”), японски ексклузиви като „Nekketsu Kakutō Densetsu” („Hero Fighter”) и „Mitsume ga Tōru“ („Three-Eyed Story”), портове на SNES игри като „Earthworm Jim 3” и „Aladdin”, както и нелицензирани игри като „Titenic” („Harry’s Legend”).
Имитаторите на Famicom са прочути с дискетите „999999 in 1“. Те не съдържат един милион игри, а реално между 10 и 20 различни заглавия с повтарящи се имена, сменени цветови палитри или разместени нива.
Тези 8-битови конзоли се превръщат в истински символ на гейминга в България през 90-те години. В детската ни стая може да се върнете трийсетина години в миналото и да поиграете на някои от споменатите по-горе игри.
Living Room
PlayStation (1994) is the console that singlehandedly won the console war during the fifth generation against Sega Saturn, 3DO, and Nintendo 64. Sony heard the wind of change and decided their games would be distributed on CD-ROM instead of cartridges. However slow the load times were compared to Nintendo’s, CD-ROMs made up for them with their increased storage. Games could be larger—a significant advantage for Sony when negotiating with third-party publishers. Back then games were rarely released on multiple platforms, and PlayStation won a lot of exclusive titles from big publishers like Square and Konami. Both Panasonic and Sega used CD-ROMs as well, but their consoles were more pricey than the PlayStation.
The amalgamation of these factors rolled out the red carpet for Sony to capture the Eastern Bloc, which had just recently broken out of the “iron curtain”. Initially, PlayStations could be seen almost exclusively in local game centers. However, in the years following the financial crisis of the 90s, they started appearing in the living rooms of Bulgarian homes as well.
Whether due to the catalog of games or the changed physical media, Sony’s marketing push, or the higher prices of the console and games compared to the Famiclones, PlayStation became the “serious” gaming machine. It was treated differently than the rest. Rarely anyone called it a “TV game”—it was its own thing: The PlayStation. From that moment on, Sony became the leading player in the Bulgarian console market, with their machines outselling the rest even when performing worse elsewhere.
During its long tenure, PlayStation became home to many legendary games like Final Fantasy VII, Metal Gear Solid, Resident Evil, Crash Bandicoot, Gran Turismo, and Tekken 3. They shaped the taste of many young gamers in Bulgaria. In our retro corner, you can play WWF SmackDown! 2. We picked it not only because it is a stellar multiplayer game, but because it best represents the time when SmackDown first came to Bulgarian TV. This is a story for another time though—for now, go and enjoy the game!
Хол
PlayStation (1994) е конзолата, която безапелационно печели войната на петото поколение срещу Sega Saturn, 3DO и Nintendo 64. Sony улавят вълната и вместо на дискети, игрите за първата им конзола се разпространяват на компактдискове (CD-ROM). Въпреки че те вкарват допълнително време за зареждане спрямо дискетите, позволяват на игрите да съдържат значително повече информация. Това им дава сериозно предимство пред Nintendo в преговорите с разработчиците. И тъй като тогава издаването на игра на няколко платформи е по-скоро редкoст, печелят доста ексклузивни заглавия от големи компании като Square и Konami. Въпреки че конзолите на Panasonic и Sega също използват CD-ROM, те са значително по-скъпи от PlayStation.
Тази съвкупност от фактори отваря вратите на Sony към нов за големите играчи пазар – тромаво отърсващите се от соц миналото си източноевропейски страни. Първоначално PlayStation конзоли се срещат почти единствено в игралните залу (клубове). След успокояването на икономическата обстановка в годините след Виденовата зима обаче, те започват да се появяват все по-често и в хола на българския дом.
Дали заради набора от игри, или заради променения носител, дали заради маркетинговите усилия на Sony или заради по-високата цена на конзолата и игрите, PlayStation придобива статута на „сериозната“ игрова машина. Той бива третиран различно до такава степен, че вместо да бъде наричан „телевизионна игра“ (както Sega Mega Drive или имитаторите на NES), си се установява в родния гейм фолклор със собственото си име – PlayStation. Оттогава насетне Sony еднолично контролират родния конзолен пазар, дори в поколенията, в които техните машини се представят по-зле от конкуренцията.
През дългия си живот PlayStation приютява много легендарни игри като Final Fantasy VII, Metal Gear Solid, Resident Evil, Crash Bandicoot, Gran Turismo и Tekken 3. Те са определили вкуса на много подрастващи родни играчи. В нашия ретро кът можете да се насладите на добре познатата WWF SmackDown! 2. Предпочетохме я, защото тя най-пълнокръвно се свързва с времето си, открехвайки ни към първите стъпки на кеча в България. Но това е история, която ще ви разкажем с друга инсталация!
